предумвал

Речник на българския език

1. предумвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предумвал е производна форма на предумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предумвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предумвал е производна форма на предумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предумвал — мин. деят. св. прич. м. р.

предумвал е производна форма на предумвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. предумвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

предумвал е производна форма на предумвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).