предумахте

Речник на българския език

1. предумахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

предумахте е производна форма на предумам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. предумахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

предумахте е производна форма на предумам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).