предубедило

Речник на българския език

1. предубедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предубедило е производна форма на предубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предубедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предубедило е производна форма на предубедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).