предразположил

Речник на българския език

1. предразположил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предразположил е производна форма на предразположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предразположил — мин. деят. св. прич. м. р.

предразположил е производна форма на предразположа (мин. деят. св. прич. м. р.).