предразположело

Речник на българския език

1. предразположело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предразположело е производна форма на предразположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предразположело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предразположело е производна форма на предразположа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).