предплатил

Речник на българския език

1. предплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предплатил е производна форма на предплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

предплатил е производна форма на предплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).