предпазител

Речник на българския език

предпа̀зител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

предпазителят, предпазителя, мн. предпазители, (два) предпазителя, м.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което не позволява случаен изстрел.
2. Приспособление на електроинсталация, машина и др. , което предпазва от злополука, повреда и др. ; бушон.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • предпазетел
  • предпазетил
  • предпазитил
  • претпазетел
  • претпазетил
  • претпазител
  • претпазитил
  • придпазетел
  • придпазетил
  • придпазител
  • придпазитил
  • притпазетел
  • притпазетил
  • притпазител
  • притпазитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-па-зи-тел
непълен член пред-па-зи-те-ля
пълен член пред-па-зи-те-лят
мн.ч. пред-па-зи-те-ли
членувано пред-па-зи-те-ли-те
бройна форма пред-па-зи-те-ли
звателна форма пред-па-зи-те-лю