предохранило

Речник на българския език

1. предохранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предохранило е производна форма на предохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предохранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предохранило е производна форма на предохраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).