предохранил

Речник на българския език

1. предохранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предохранил е производна форма на предохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предохранил — мин. деят. св. прич. м. р.

предохранил е производна форма на предохраня (мин. деят. св. прич. м. р.).