предотвратяло

Речник на българския език

1. предотвратяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предотвратяло е производна форма на предотвратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предотвратяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предотвратяло е производна форма на предотвратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).