предопределял е

Речник на българския език

1. предопределял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предопределял е е производна форма на предопределям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предопределял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предопределял е е производна форма на предопределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предопределял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предопределял е е производна форма на предопределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. предопределял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предопределял е е производна форма на предопределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).