предозирал

Речник на българския език

1. предозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предозирал е производна форма на предозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предозирал е производна форма на предозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

предозирал е производна форма на предозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. предозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

предозирал е производна форма на предозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).