предоверяло

Речник на българския език

1. предоверяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предоверяло е производна форма на предоверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предоверяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предоверяло е производна форма на предоверя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).