предоверял

Речник на българския език

1. предоверял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предоверял е производна форма на предоверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предоверял — мин. деят. несв. прич. м. р.

предоверял е производна форма на предоверя (мин. деят. несв. прич. м. р.).