предоверявал

Речник на българския език

1. предоверявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предоверявал е производна форма на предоверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предоверявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предоверявал е производна форма на предоверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предоверявал — мин. деят. св. прич. м. р.

предоверявал е производна форма на предоверявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. предоверявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

предоверявал е производна форма на предоверявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).