предизвиквал си

Речник на българския език

1. предизвиквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

предизвиквал си е производна форма на предизвиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. предизвиквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

предизвиквал си е производна форма на предизвиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. предизвиквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

предизвиквал си е производна форма на предизвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).