предизвикал е

Речник на българския език

1. предизвикал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предизвикал е е производна форма на предизвикам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предизвикал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предизвикал е е производна форма на предизвикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. предизвикал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предизвикал е е производна форма на предизвикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).