предизвикало е

Речник на българския език

1. предизвикало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвикало е е производна форма на предизвикам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предизвикало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвикало е е производна форма на предизвикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. предизвикало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвикало е е производна форма на предизвикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).