предизвикало

Речник на българския език

1. предизвикало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвикало е производна форма на предизвикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предизвикало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвикало е производна форма на предизвикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. предизвикало — мин. деят. св. прич. ср. р.

предизвикало е производна форма на предизвикам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. предизвикало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предизвикало е производна форма на предизвикам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).