предизвестяло

Речник на българския език

1. предизвестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предизвестяло е производна форма на предизвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предизвестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предизвестяло е производна форма на предизвестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).