предизвестил

Речник на българския език

1. предизвестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предизвестил е производна форма на предизвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предизвестил — мин. деят. св. прич. м. р.

предизвестил е производна форма на предизвестя (мин. деят. св. прич. м. р.).