предвижило

Речник на българския език

1. предвижило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предвижило е производна форма на предвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предвижило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предвижило е производна форма на предвижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).