предвидило

Речник на българския език

1. предвидило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предвидило е производна форма на предвидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предвидило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предвидило е производна форма на предвидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. предвидило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предвидило е производна форма на предвидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. предвидило — мин. деят. св. прич. ср. р.

предвидило е производна форма на предвидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).