предвидил

Речник на българския език

1. предвидил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предвидил е производна форма на предвидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. предвидил — мин. деят. св. прич. м. р.

предвидил е производна форма на предвидя (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. предвидил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

предвидил е производна форма на предвидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. предвидил — мин. деят. св. прич. м. р.

предвидил е производна форма на предвидя (мин. деят. св. прич. м. р.).