прегърбил е

Речник на българския език

1. прегърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегърбил е е производна форма на прегърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегърбил е е производна форма на прегърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).