прегърбил

Речник на българския език

1. прегърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегърбил е производна форма на прегърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

прегърбил е производна форма на прегърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).