прегоряло е

Речник на българския език

1. прегоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегоряло е е производна форма на прегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прегоряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегоряло е е производна форма на прегоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прегоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегоряло е е производна форма на прегоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. прегоряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегоряло е е производна форма на прегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).