прегорите

Речник на българския език

1. прегорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прегорите е производна форма на прегоря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прегорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прегорите е производна форма на прегоря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).