преглъщал си

Речник на българския език

1. преглъщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преглъщал си е производна форма на преглъщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. преглъщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преглъщал си е производна форма на преглъщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. преглъщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преглъщал си е производна форма на преглъщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).