прегласял

Речник на българския език

1. прегласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласял е производна форма на прегласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегласял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласял е производна форма на прегласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прегласял — мин. деят. св. прич. м. р.

прегласял е производна форма на прегласям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прегласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прегласял е производна форма на прегласям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. прегласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласял е производна форма на преглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прегласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прегласял е производна форма на преглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).