прегласил е

Речник на българския език

1. прегласил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласил е е производна форма на преглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегласил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласил е е производна форма на преглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).