превъртяло

Речник на българския език

1. превъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъртяло е производна форма на превъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъртяло е производна форма на превъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. превъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

превъртяло е производна форма на превъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. превъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

превъртяло е производна форма на превъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).