превъплътило

Речник на българския език

1. превъплътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъплътило е производна форма на превъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъплътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

превъплътило е производна форма на превъплътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).