превъоръжил е

Речник на българския език

1. превъоръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъоръжил е е производна форма на превъоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъоръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъоръжил е е производна форма на превъоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).