превъоръжил

Речник на българския език

1. превъоръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъоръжил е производна форма на превъоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъоръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

превъоръжил е производна форма на превъоръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).