превъоръжавал

Речник на българския език

1. превъоръжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъоръжавал е производна форма на превъоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъоръжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъоръжавал е производна форма на превъоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. превъоръжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

превъоръжавал е производна форма на превъоръжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. превъоръжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

превъоръжавал е производна форма на превъоръжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).