превъзпитало

Речник на българския език

1. превъзпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъзпитало е производна форма на превъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъзпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъзпитало е производна форма на превъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. превъзпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

превъзпитало е производна форма на превъзпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. превъзпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

превъзпитало е производна форма на превъзпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).