превъзбуждал си

Речник на българския език

1. превъзбуждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

превъзбуждал си е производна форма на превъзбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. превъзбуждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

превъзбуждал си е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. превъзбуждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

превъзбуждал си е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).