превъзбуждало

Речник на българския език

1. превъзбуждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъзбуждало е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъзбуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъзбуждало е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. превъзбуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

превъзбуждало е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. превъзбуждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

превъзбуждало е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).