превъзбудил си

Речник на българския език

1. превъзбудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

превъзбудил си е производна форма на превъзбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. превъзбудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

превъзбудил си е производна форма на превъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).