превъзбудило

Речник на българския език

1. превъзбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъзбудило е производна форма на превъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъзбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

превъзбудило е производна форма на превъзбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).