превъзбудел

Речник на българския език

1. превъзбудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъзбудел е производна форма на превъзбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъзбудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

превъзбудел е производна форма на превъзбудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).