превряла

Речник на българския език

1. превряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

превряла е производна форма на превра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. превряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

превряла е производна форма на превра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. превряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

превряла е производна форма на превра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. превряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

превряла е производна форма на превра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. превряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

превряла е производна форма на превря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. превряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

превряла е производна форма на превря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. превряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

превряла е производна форма на превря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. превряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

превряла е производна форма на превря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).