преврете

Речник на българския език

1. преврете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преврете е производна форма на превра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. преврете — повелително наклонение, мн. ч.

преврете е производна форма на превра (повелително наклонение, мн. ч.).

3. преврете — повелително наклонение, мн. ч.

преврете е производна форма на превря (повелително наклонение, мн. ч.).