превалите

Речник на българския език

1. превалите — мн. ч. членувано

превалите е производна форма на превал (мн. ч. членувано).

2. превалите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

превалите е производна форма на преваля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. превалите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

превалите е производна форма на преваля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).