преброил

Речник на българския език

1. преброил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преброил е производна форма на преброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преброил — мин. деят. св. прич. м. р.

преброил е производна форма на преброя (мин. деят. св. прич. м. р.).