пребрадил

Речник на българския език

1. пребрадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребрадил е производна форма на пребрадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пребрадил — мин. деят. св. прич. м. р.

пребрадил е производна форма на пребрадя (мин. деят. св. прич. м. р.).