пребивах

Речник на българския език

1. пребивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пребивах е производна форма на пребивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пребивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пребивах е производна форма на пребивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).