пребивал е

Речник на българския език

1. пребивал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребивал е е производна форма на пребивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пребивал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребивал е е производна форма на пребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пребивал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребивал е е производна форма на пребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).