пребивало

Речник на българския език

1. пребивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пребивало е производна форма на пребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пребивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пребивало е производна форма на пребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пребивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пребивало е производна форма на пребивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пребивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пребивало е производна форма на пребивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).